Старият български сорт бобово растение Папуда (без черно око) – Vigna unguiculata

0.00лв.

24 налични

Категория:

Описание

Придобити от: Родопите

Отгледани в градина: Победа, Ямболско

Година: 2021, 2022, 2023

Качества на зеленчука: Сухоустойчив, расте на бедни почви, мощно захранва почвата с азот, устойчиво на сянка, мове да се косумира както на зелено, така и след изсушаване, като боб за сваряване на ястия, сосове и много други. Няма глутен. Високо съдържание на белтъци. Чудесно за изхранване на животни(стеблата и листата). Подходящо за всякакъв вид бобови ястия и дори безглутеново брашно.

Засажда се: Директно в земята: април- май . 

Желателно е в лехи, които при дъжд да се напояват. Ако е засадено на слънчево и поливно място, добивите са огромни. От 12 семки(12 растение) се вадят между 3-4,2кг чиста реколта семена.

Подготовка на семена: Не е нужна

Отглежда се: Много лесно. Не е увувен. Не се изисква никаква след сеитбена дейност.

Узрява: След около 2-3 месеца

Съхранение на семена: семената задължително се сушат на сянка и след това се прибират в найлонов плик или стъклен буркан.

 

Обща информация:

Папудата (Vigna unguiculata) е вид дребен боб, характерен за семейство Бобови (Fabaceae)

 

Как го наричат?: Търкулко, Боб леща, Черно око, Птичи боб, Рогльо, Пърцулка, Бебриджа, Бебреджа, Бебредже, Бобриджа, Мавромати(от гръцките села, но е с черно око), Боб мунг(напълно грешно, но се ползва). По света (наподобява вече създадени хибриди Feijao de Corda, Cowpea). В световен мащаб има имената: Южен грах, Краудър или Кравешки грах.

 

История:

Папудата произхожда от Западна Африка, но е масова култура в Южните Щати, Индия и някои страни от Латинска Америка.

В Европа е добре позната по Средиземноморието, а у нас се отглежда на някои места в южната част на страната – Източни Родопи, Сакар, долните течения на Марица и Струма.

Сортът, който представяме е отглеждан 3 години в градина Победа, в близост до гр.Ямбол При този сорт се счита, че е древният сорт, който българите са отглеждали от стари времена(което е напълно логични, за да оцелее народът ни толкова години). Този сорт няма черно око. Безколов е, пониква сравнително бързо. Може да започне да дава втора реколта, при топло и благоптиятно време.

Готви се като: Салати, супи, яхнии, десерти и брашно.

Добър източник на фибри, протеини, желязо, калий, с ниско съдържание на мазнини и калории и богат на незаменими аминокиселини като триптофан, хистидин, метионин и лизин. Някъде се вари и се подправя със зехтин, сол, мащерка и чеснов сос и се сервира като предястие.


Инситутът в Садово е създал нов сорт боб Хриси, която повече наподобява “Черно око”

Ето и информацията:

В ИНСТИТУТА ПО РАСТИТЕЛНИ И ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ „КОНСТАНТИН МАЛКОВ“ В САДОВО СЪЗДАДОХА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ СОРТ ПАПУДА – „ХРИСИ“

* Вариететът на вигната, както още е известна, е рожба на селекционера доц. Цветелина Стоилова. Научният работник е посветил на растението 15 години.

Първият български сорт папуда /вигна/ вече е факт. Казва се „Хриси“ и е получил одобрение от Изпълнителната агенция по селекция, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Негов автор е доц. д-р Цветелина Стоилова от Института по растителни и генетични ресурси (ИРГР) „Константин Малков“ в Садово. „Хриси“ е плод на 15-годишен продължителен селекционен процес. Настъпващите климатични промени, насочени към трайно засушаване и почти без валежи през периода на вегетация от май до август, послужиха като предпоставка за търсене на нови алтернативни зърнено-бобови култури с изразена сухоустойчивост. Така доц. Стоилова обясни предизвикателството да създаде сорта.

Vigna2Папудата (Vigna unguiculata L.) е зърнено-бобова култура с африкански произход. Родът е кръстен в чест на италианския ботаник Domenico Vigny, който е бил директор на ботаническата градина в гр. Пиза. Доц. Стоилова уточни, че в България вигната се среща като неизравнени и некултивирани популации в Димитровград, Хасково, Харманли, Свиленград и в района на Петрич. Местните названия на тази култура са различни. В отделните райони се нарича папуда, бебриджа, рогльо, рогач и др. Името рогльо идва от заострените и леко извити шушулки. Английското название black-eyed pea (черноок грах), е заради тъмното петно върху светлокафявото бобче. В генбанката на ИРГР се поддържа и съхранява колекция от 300 образци. Малка част от тях са местни, а по-голямата част от колекцията има чуждестранен произход, като преобладават образци от международния институт по тропическо земеделие в Нигерия.

За да бъде изравнен и да се получи желания сорт, е извършван ежегоден индивидуален отбор на местна форма от района на Свиленград, обясни доц. Стоилова и ни запозна с тънкостите на отглеждане на културата. Получените растенията образуват прибран и добре оформен храст. Той израства до 40-50 см височина и има добра облистеност. При наличие на валежи или поливни условия по време на вегетацията, растенията достигат до 60-65 см височина. Папудата се отличава с бавен растеж на надземната част в периода след поникването, което е в полза на кореновата система. В основата си формира 3-4 разклонения. Листата са средно едри до едри, тъмно зелени и с яйцевидна форма. Първият боб се формира на височина около 12-15 см от почвата. Цветовете са бели, едри, от четири до осем на цветонос. Зелените бобове имат по-светло зелен цвят, с дължина на боба от 10 до 14 см, като понякога достигат и до 18 см. Броят на семената в един боб е средно 8-10, като нерядко се срещат и повече от 10 броя. Семената са с бъбрековидна форма с бял цвят и черен хилум, с леко грапава повърхност. Масата на 1000 семена варира от 220 до 250 грама, в зависимост от условията на отглеждане.

Зрелите семена на „Хриси“ се използват като вариво, а зелената и суха маса са подходящи за фураж. Растението узрява в края на юли и началото на август, при дължина на вегетацията между 78 и 82 дни, в зависимост от климатичните условия на годината, а при по-сухо лято е готова за по-кратък период. Поради тропическия си произход е толерантна на високи температури. Притежава много добра сухоустойчивост, по-голяма пластичност към неблагоприятните високи температури през лятото. Понася добре въздушната суша, като най-големите изисквания към влага са в периода на цъфтеж и формиране на бобовете. При засушаване през този период добивите намаляват значително, но в сравнение с обикновения фасул, те остават по-стабилни. Към почвата не е взискателна, но не понася силно засолени и силно кисели почви, както и наличие на излишна почвена влага, благоприятстваща развитието на гъбни болести. Понася умерено засенчване и успешно се отглежда в смесени посеви с царевица, сорго и др. култури. В сеитбообращение папудата е желан предшественик. Оставя почвата обогатена с азот и подобрена структура.

Продуктивните възможности на папудата са големи и тяхното реализиране зависи от прилаганата агротехника. Добивите на семена варират от 170 до 250 кг от декар. Резултати от проведени експерименти в ИРГР на поливни и неполивни площи показаха, че добивите се увеличават в пъти повече при поливни условия. При добри грижи, спазване на необходимата агротехника и при възможност за неколкократно поливане по време на вегетацията добивите могат да достигнат до 350-400 кг от декар.

В различни краища на света папудата се използва като източник на протеин. Сварява се по-бързо от фасула – за 40-45 минути. Подходяща е както за салата, така и за основно ястие.

 

Статията е написана от : Николета КАРАСТОЯНОВА

Представена в https://agrovestnik.com/

(повече в Агровестник – стр. 9-15)Брой 0042


Систематика –

От систематична гледна точка принадлежи към домейна Eukaryota, United Plantae, отдел Magnoliophyta, клас Magnoliopsida, подклас Rosidae, разред Fabales, семейство Fabaceae, подсемейство Faboideae, Tribù Phaseoleae и след това към рода Vigna и към вида V. unguiculata.
Термините: Dolichos unguiculatus L., Dolichos melanophtalmus DC са синоними и остарели комбинации. и Phaseolus unguiculatus (L.) Piper.

Етимология –

Терминът Vigna се приписва в чест на ботаника D. Vigna († 1647). Специфичният епитет unguiculata идва от unguículus, умалително от unguis unghia: снабден с органи във формата на малки нокти или нокти.

Географско разпространение и местообитание –

Кравешкият грах(така се е наричал преди, и някъде сега) е растение, произхождащо от Африка, което постепенно е заменено от появата на обикновения боб след пристигането му от Новия свят след 1492 г.
В сравнение с повечето други широко използвани култури, малко се знае за историята на опитомяването , разпространение и отглеждане на фасул.
Въпреки че липсват археологически доказателства за отглеждането на кравешкия грах, центърът на размножаване на култивирания кравешки грах е Западна Африка и най-вероятно също центърът на произход и мястото, където за първи път е опитомен, въпреки че скорошно изследване, което използва молекулярни маркери, предполага, че опитомяването може да е настъпило вместо това в Източна Африка; и двете теории в момента имат еднаква тежест.

Описание –

Vigna unguiculata е тревист вид, който достига височина между 60 и 70 см. има главна коренова система с вторични корени, които имат характерната за бобови растения заплетеност поради наличието на азотфиксиращи бактерии (Rhizobium leguminosarum).
Цветовете са бели или виолетови и се отварят рано сутрин и се затварят по средата на деня.
Листата са триделни и лъскавозелени.
Плодът е увиснало краче, тънко, цилиндрично, с размери 10-30 х 0,5 cm, с множество семена, продълговати или бъбрековидни, с размери 5-12 mm, белезникави, черни или червени, изпъстрени с черно или кафяво с характерно тъмно петно ​​в цветно „око“ в точката на поставяне на шушулката.

Отглеждане –

Кравешкият грах е растение, което се подобрява и в сеитбообръщение върви много добре след пшеницата, но не се препоръчва да се слага в сеитбооборот след други бобови култури, както и картофи, спанак, зеле, пъпеш и краставици, поради фитосанитарни причини. За добра сукцесия е препоръчително да не се връща бобът от окото на същия парцел преди 4 години от която и да е фасулова култура.
Що се отнася до периода на сеитба, може да се сее от средата на пролетта до началото на юли, въпреки че в Северна Италия е препоръчително да изчакате до първите десет дни на май, когато вече няма проблеми със застудяването.
За разстоянието на сеитба можете да преминете от 40 до 60 сантиметра между редовете, докато в реда растенията трябва да се държат вместо това (препоръчваме прореждане след поникване) на разстояние 10 см между едното и другото.
Сеитбата в постарела може да се извърши и чрез поставяне на 3-5 семена във всяка, като се спазва разстояние от 25-30 см между едната и другата постарела и 40-60 см между редовете.
Кравешкият грах е растение, което има по-голяма устойчивост на суша от шарения боб и не се нуждае от прекомерно количество вода; напояването обаче е необходимо преди всичко по време на цъфтежа и образуването на шушулките.
Друга важна агротехника е, особено в началните етапи, ограничаването на плевелите, което може да се направи с многократна обработка.
Периодът на зреене е почти съвременен, така че ако искате колекция от пресни зеленчуци, изядени, разпределени във времето, трябва да направите мащабна сеитба.
Периодът на прибиране на реколтата е, когато кравешкият грах има влажност 18-20%, за да се избегнат прекомерни загуби на продукт поради спонтанно отваряне на прекалено сухи шушулки (трябва да се отбележи, че при тези условия на влажност семето бързо губи собствената си покълване и затова семето трябва да се съхранява на сухи и проветриви места, като не се натрупва, за да изсъхне допълнително). След това се завършва сушенето на семената, като се разстилат за няколко дни на проветриво и защитено от пряка слънчева светлина място.

Употреби и традиции –

въпреки че Vigna unguiculata е вид, чието отглеждане не е сигурно, обаче е една от най-старите местни култури.
Останките от това овъглено растение от скални убежища в централна Гана са датирани от второто хилядолетие пр.н.е.
Смята се, че около 2300 г. пр. н. е. кравешкият грах е проникнал в Югоизточна Азия, където са настъпили вторични опитомявания.
От тази област то се е разпространило прогресивно към Средиземноморието, където тези растения са били използвани от гърците и римляните.
Първите писмени споменавания за кравешкия грах датират от 300 г. пр. н. е. и вероятно това растение е достигнало до Централна и Северна Америка по време на търговията с роби между 17-ти и началото на 19-ти век.
През Средновековието това растение е било един от основните източници на протеин в бедните класи и видът е сред препоръчаните от Карл Велики в Capitulare de villis.
Днес, с разпространението на обикновения фасул, отглеждането на кравешкия грах е загубило значение в много страни. В Италия, например, оцелява само в някои райони на Пулия, Тоскана и Венето.
Най-голямото производство на кравешки грах е на африканския континент, по-специално в Нигерия и Нигер, които представляват 66% от световното производство. Оценка от 1997 г. показва, че тези бобови култури се отглеждат на 12,5 милиона хектара, със световно производство от 3 милиона тона и се консумират всеки ден от 200 милиона души.
Един от основните проблеми с производствените добиви е свързан с нашествието от насекоми, което понякога причинява загуби над 90% от добива. Сред основните вредители си спомняме Maruca vitrata и Callosobruchus maculatus, които интересуват тази култура след прибиране на реколтата.

Режим на приготвяне –

Кравешкият грах може да се отглежда за консумация на ядлив зелен фасул, но могат да се консумират и листата, зелените зеленчуци и шушулките.
Всъщност прясната консумация може да се счита за интересен източник на хранене с по-високи добиви.
Както при другите бобови растения, този зелен фасул се готви, за да стане годен за консумация, обикновено чрез варене. Cowpea може да се приготвя в яхнии, супи, пюрета и гювечи, въпреки че в много части на света най-разпространеният начин за консумация е в къри. Те също могат да бъдат направени на паста или брашно.
Те също могат да се консумират сурови или варени, но също и сотирани или пържени.
Типично ястие в Африка е Koki или Moyin-Moyin, където кравешкият грах се натрошава на паста и след това се увива в бананови листа.
В Африка пастата от кравешки грах също се използва като добавка към кърмата при отбиване на новородени бебета.
Робите, които бяха докарани в Америка и Западните Индии, готвиха зелен фасул, много подобен на този, който имаха в Африка, въпреки че много хора в южната част на Съединените щати първоначално смятаха боба на окото за неподходящ за човешка консумация.

Информация: Гуидо Бисанти

Източници
– Acta Plantarum – Флора на италианските региони.
– Wikipedia, безплатната енциклопедия.
– Требен М., 2000. Здравето от аптеката на Господа, Съвети и опит с лечебни билки, Ennsthaler Editore
– Pignatti S., 1982. Флора на Италия, Edagricole, Болоня.
– Conti F., Abbate G., Alessandrini A., Blasi C. (редактиран от), 2005 г. Анотиран контролен списък на италианската съдова флора, Palombi Editore.

Внимание: Фармацевтичните приложения и хранителната употреба са посочени само за информационни цели, по никакъв начин не представляват медицинска рецепта; следователно не се поема отговорност за тяхното използване за лечебни, естетични или хранителни цели.

https://antropocene.it/

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Старият български сорт бобово растение Папуда (без черно око) – Vigna unguiculata“