Салата, микс – Lactuca sativa

Описание

Вкусови или други качества: използват се в салати за прясна консумация

Подготовка за засаждане: Подготовката на оранжериите за засаждане на салатите и марулите започва след прибирането на основната култура. Почвата се наторява с оборски тор, изорава се на 25-30 см, фрезува се, а при нужда се и обеззаразява.

Засажда се: Производството на разсад става в открити лехи или в студени парници. На квадратен метър отиват 1,5-2 грама семена, които се засяват на дълбочина 0,5 см. Растенията са готови за засаждане 35-50 дни след поникването. При отглеждането на разсада през септември и октомври продължителността на разсадопроизводствения период е 35-40 дни, а през ноември-декември – 45-50 дни. След засяването на семената лехите се поливат с 5-10 литра вода на кв. метър и се мулчират с тънко прозрачно полиетиленово платно, което се премахва след окончателното поникване. Оптималната температура за поникването е 15-20 градуса. Растенията са готови за засаждане, когато образуват четвърти-пети лист. При високи температури (над 25-28°С) семената на някои сортове салати не поникват. Затова при сеитбата през август лехите трябва да се поливат със студена вода и да се покриват с рогозки, докато започнат да поникват семената.

Разсади: Срокът за засаждането зависи от това в отопляеми или в неотопляеми оранжерии ще се отглеждат културите. В оранжериите, които се отопляват с минерални води, растенията се засаждат последователно в края на октомври до средата на ноември, в оранжериите с аварийно отопление – през втората половина на ноември, а в неотопляемите оранжерии – в началото на октомври. Салатите се засаждат на петредови ленти по схема 40+20+20+20+20+20 см или на двуредни ленти – 40+20+20 сантиметра, ръчно, като се внимава да не се зарови върхът им.

Салатата реагира отрицателно на засенчване – при гъсто засаждане съвместно с други култури, които ограничават достъпа на светлина, тя не формира глави. Към почвената и въздушната влажност салатата е взискателна – оптимална е постоянната умерена влажност. Засушаването предизвиква угнетяването на растенията и при дълъг ден бързо стрелкуване. То е особено опасно за младите растения.

Прекомерната влажност също не е полезна – долните листа загниват и се развиват някои болести, които компрометират реколтата. Много високата почвена и въздушна влажност е най-опасна в периода, когато нарастват главите. Взискателността на салатата към почвеното плодородие се дължи на бързия й растеж, късия вегетационен период и сравнително слабата коренова система. Най-добре е да се отглежда салата на дълбока влагоемна, рохкава глинесто-песъчлива почва, богата на органични и лесноусвоими хранителни вещества. На богата с органични вещества почва тя реагира много положително .

Отглежда се: Грижите през вегетацията са редовно окопаване, поддържане на оптимален температурен, воден и хранителен режим, борба с болестите и неприятелите. Салатата е студоустойчиво растение. Расте и при температура 5°С, но оптималната температура е 15 и 20°С. Главите стават по-плътни при температура 12-14°С. Най-студоустойчива е преди образуването на главите, във фаза на розетка, когато и слабо студоустойчивите сортове салата издържат -5, -7°С. Обикновено се правят две окопавания на дълбочина 8-10 см – първото – 10-15 дни след засаждането, а второто – във фаза розетка. При необходимост се подхранва. При есенно-зимното отглеждане оптималната температура от засаждането до формирането на розетката е 15-18 градуса. Салатите са чувствителни към влажността на въздуха и почвата. Най-подходящата влажност на въздуха е 70-80 на сто, а на почвата – 70 на сто през зимата и 80-85 на сто през останалия период.

Бране: Прибирането на салатите става в края на ноември и в средата на март при неотопляваните оранжерии, през януари – март – от оранжериите с отопление.

Събиране на семена: Семената се събират, когато цветните кутийки са напълно узрели- между 12 и 24 дни след цъфтежа. За да съберем повече семена, е препоръчително да се постави хартиен плик под цветоноса и той да се разклаща веднъж дневно, за да може узрелите семена да попадат в него, а не да се разлетяват с вятъра. Възможно е също така да се отреже цветоноса и да се прибере, но има голяма вероятност част от семената да не успеят да узреят напълно. И двата начина вършат работа- първият изисква повече време и усилия, а при втория обикновено се събират по-малко на брой качествени семена.

Съхранение на семена: След прибирането им семената трябва да се почистят от пухчетата. Могат да се приберат в стъклен буркан или плик. Запазват кълняемост 3-4 години.

 

 

Семената огледани от доброволческа формация Зеленият Отбор на България и всички наши доброволчески градини в страната са събирани с години от различни места в страната и целия регион. Целта е да създадем Независима Банка за Семена, която да съхранява така наречените прави или директни сортове семена, които възпроизвеждат майчините характеристики на растението. Те идват от древността и случайно или умишлено се подменят с ГМО или хибридни варианти, които са със запазени патенти и оставят бъдещите поколения на колене пред определени корпорации, изкупуващи патент след патент. Ние нито ще се борим с тях нито ни интересуват техните семена. Искаме да запазим достойно и адекватно разнообразие от сортове, които сме на прага да изгубим.

Всички отгледани от нас семена не са виждали химикали. Основната растителна защита са природни методи, хомеопатия и световните методи за биологично или натуралистично отглеждане на плодове и зеленчуци.

Партнираме си с Независима Банка за Семена- Пелити, Гърция и Банка за Семена Кокопели- Франция. Създатели сме на Независимия Фестивал на Семената, в който никога не е имало комерсиална умисъл и действие. Пари ползваме за инструменти, субстрати, съхранение, проучвания, транспорт и т.