Към юни 2024 г. някои от най-известните забранени препарати за растителна защита в Европа включват:

• Неоникoтиноиди: Група инсектициди, токсични за пчелите. Забранени са на открито за всички култури в ЕС от 2018 г.
• Хлорпирифос и паратион: Инсектициди, токсични за хората и дивата природа. Забранени са за всички употреби в ЕС от 2022 г.
• Атразин: Хербицид, токсичен за водните организми. Забранено е за употреба в някои региони на ЕС и е в процес на постепенно извеждане от употреба.
• Глифозат: Хербицид, класифициран от Международната агенция за изследване на рака (IARC) като “вероятно канцерогенен за хора”. Забранено е за употреба в някои градини и паркове в ЕС, а употребата му е ограничена за други приложения.

Забранени пестициди са разпръснати с делтапланер над пернишкото село Зидарци.

Това обяви Галина Павлова от отдел „Растителна защита” към Агенцията по храните, цитирана от mirogled.

„Хора от селото са забелязали делтапланера, а веднага след това се усетила тежка миризма. Подаден е сигнал и ние извършихме проверка. Намерен е и колесар за летателното средство, както и камион с приготвен разтвор от пестицида”, поясни Павлова.

Инспекторите от Агенцията по храните установили, че с препарата е третирана над 200 декара пшеница. Той е внесен от Турция, но не е разрешен за ползване в България. Активната му съставка обаче била позната в страната ни и се ползвала за третиране.

Намерени са 10 използвани опаковки и 10 пълни, които са иззети. Те са без регистрация в България и без етикет на български език.

„Този канал трябва да бъде пресечен, затова призоваваме хората да ни сигнализират при нередности”, каза още Павлова.

Нарушителите са установени. Те ще бъдат санкционирани, а пшеницата изследвана и ако се наложи – унищожена.

МВР разби канал за нелегална търговия със забранени инсектициди.

2022 г.: Германия забрани употребата на глифозат в някои градини и паркове

Шри Ланка забрани всички химически торове и пестициди през април 2021 г.

Целта на забраната беше да се насърчи биологичното земеделие и да се намалят вредните въздействия върху околната среда и човешкото здраве от химическите вещества.

Забраната обаче имаше редица непредвидени последици:

• Производството на ориз спадна с 20%, което доведе до недостиг на храна и рязко покачване на цените.
• Чаеният сектор, който е важен източник на приходи за страната, също пострада значително.
• Много фермери изпитаха финансови затруднения, тъй като не бяха подготвени да преминат към биологично земеделие.

В резултат на тези проблеми, през ноември 2021 г. правителството на Шри Ланка частично отмени забраната за торове за някои ключови експортни култури, включително чай, каучук и кокос.

През май 2022 г., след продължителен недостиг на храна, високи цени и протести, правителството напълно отмени забраната за всички химически торове.

Забраната на химическите торове и пестициди в Шри Ланка е пример за сложността на прехода към устойчиво земеделие.

Въпреки че има потенциални ползи за околната среда и човешкото здраве, е важно да се вземат предвид и потенциалните негативни последици за хранителната сигурност и икономиката

През 2023 г. Индия забрани употребата на 12 вида пестициди.

Това решение беше взето от Централната борба с инсектицидите и борбата с вредителите (CIB & PC) след щателна оценка на техните рискове за здравето и околната среда.

Забранените пестициди включват:

• Chlorpyrifos-methyl
• Fipronil
• Hexaflumuron
• Imidacloprid
• Malathion
• Metamitron
• Paraquat dichloride
• Phorate
• Profenofos
• Quinalphos
• Thiamethoxam
• Thiodicarb

Причините за забраната са:

• Опасности за човешкото здраве: Някои от забранените пестициди са доказано токсични за хората и могат да причинят сериозни здравословни проблеми, включително рак, неврологични нарушения и репродуктивни проблеми.
• Вредно въздействие върху околната среда: Тези пестициди могат да бъдат токсични за пчелите, други опрашители и водни организми. Те могат да замърсят почвата и водата и да нарушат екосистемите.

Забраната е приветствана от природозащитници и активисти за здравето.

Те се надяват, че това ще доведе до по-безопасно и устойчиво земеделие в Индия.

Важно е да се отбележи, че:

• Забраната е временна и може да бъде преразгледана след по-нататъшни изследвания.
• Има алтернативни пестициди, които са по-малко вредни за човешкото здраве и околната среда.
• Фермерите ще трябва да се адаптират към новите правила и да потърсят алтернативни методи за борба с вредителите.

Европейският съд глоби България за неизпълнение на правилата за пестициди: Детайли и последици

През 2023 г. Европейският съд глоби България с 200 000 евро на ден за неизпълнение на правилата за пестициди.

Глобата е наложена, след като България не успя да забрани навреме два инсектицида, които са класифицирани като “вероятно канцерогенни за хора” от Международната агенция за изследване на рака (IARC).

Забранените инсектициди са:

• Хлорпирифос
• Паратион

България е длъжна да забрани тези инсектициди от 2022 г., но не го е направила.

Това е довело до задействане на процедура за нарушение от страна на Европейската комисия и впоследствие до глобата от Европейския съд.

Последици от глобата:

• Финансови санкции: България ще плаща по 200 000 евро на ден, докато не изпълни задълженията си за забрана на хлорпирифос и паратион.
• Вредяне на репутацията: Глобата е знак за това, че България не спазва европейските правила и може да навреди на репутацията на страната.
• Натиск за промяна: Глобата може да принуди България да предприеме действия за подобряване на прилагането на правилата за пестициди.

Важно е да се отбележи, че:

• България не е единствената държава членка на ЕС, която е била глобена за неизпълнение на правилата за пестициди.
• Европейският съюз има строги правила за пестициди, които са предназначени да защитят човешкото здраве и околната среда.
• Важно е държавите членки на ЕС да спазват тези правила, за да се гарантира, че всички граждани са защитени.

Хлорпирифос

Хлорпирифос е инсектицид и акарицид, използван за борба с широк спектър от вредители по култури, плодове и зеленчуци.

Класифициран е като:

• Вероятно канцерогенен за хора (Група 2B) от Международната агенция за изследване на рака (IARC).
• Силно токсичен за хора и животни.
• Опасен за нервната система, може да причини гърчове, парализа и дори смърт.
• Вреден за пчелите и други опрашители.
• Замърсява околната среда, включително водата и почвата.

През 2022 г. Европейският съюз (ЕС) забрани употребата на хлорпирифос за всички приложения.

Паратион

Паратион е инсектицид, използван за борба с различни вредители по култури, плодове и зеленчуци.

Класифициран е като:

• Изключително токсичен за хора и животни.
• Един от най-токсичните пестициди, познати на човека.
• Може да причини остра интоксикация, последвана от гърчове, парализа и смърт.
• Опасен за нервната система, дихателната система и сърдечно-съдовата система.
• Вреден за пчелите и други опрашители.
• Замърсява околната среда, включително водата и почвата.

През 2022 г. Европейският съюз (ЕС) забрани употребата на паратион за всички приложения.

Забрана в България

България е член на ЕС и е длъжна да спазва забраната за хлорпирифос и паратион.

Продажбата и употребата на тези пестициди са незаконни в България от 2022 г.

• Алдикарб: Силно токсичен инсектицид, забранен в много страни поради канцерогенните си свойства и вредното въздействие върху околната среда.
• Линдан: Инсектицид и акарицид, забранен в много страни поради канцерогенните си свойства, невротоксичността и вредното въздействие върху репродуктивната система.
• Паракват: Неселективен хербицид, забранен в много страни поради високата си токсичност за хора и животни.
• 2,4-D: Хербицид, забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и връзката му с проблеми с развитието при деца.

Инсектициди:

• Алафос: Забранен в много страни поради канцерогенните си свойства и вредното въздействие върху околната среда.
• Бендазол: Забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система.
• Карбофуран: Забранен в много страни поради високата си токсичност за хора и животни.
• Диазинон: Забранен в някои страни поради невротоксичността си и потенциално вредно въздействие върху развитието на деца.
• Етхопроп: Забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система.
• Фентиерам: Забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система.
• Фосмет: Забранен в някои страни поради високата си токсичност за хора и животни.
• Метил паратион: Забранен в много страни поради високата си токсичност за хора и животни.

Фунгициди:

• Винклозалин: Забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система.
• Каптан: Забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и вредното въздействие върху околната среда.
• Хлорталонил: Забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система.
• Итраконазол: Забранен в някои страни поради потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система.
• Маникозеб: Забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и вредното въздействие върху околната среда.
• Пропиконазол: Забранен в някои страни поради потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система.
• Тиофанат-метил: Забранен в някои страни поради канцерогенните си свойства и потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система.

Хербициди:

• 2,4,5-Т: Забранен в много страни поради канцерогенните си свойства, невротоксичността и връзката му с проблеми с развитието при деца.
• Атразин: Забранен в някои страни поради потенциално вредно въздействие върху ендокринната система и водните екосистеми.
• Глифозат: Забранен в някои страни поради потенциално канцерогенни свойства и връзка с проблеми с неврологичното развитие.
• Паракват: Забранен в много страни поради високата си токсичност за хора и животни.
• Симазин: Забранен в някои страни поради потенциално вредно въздействие върху водните екосистеми.

Важно е да се отбележи, че критериите за забрана на препарати за растителна защита могат да варират в различните страни.

Някои от факторите, които се вземат предвид при вземането на решение за забрана, включват:

• Токсичност за хора и животни
• Канцерогенност
• Вредно въздействие върху околната среда
• Потенциално вредно въздействие върху репродуктивната система
• Нарушаване на ендокринната система
• Влияние върху водните екосистеми

• Monsanto: Осъдена е за фалшифициране на данни за безопасността на Roundup, хербицид, съдържащ глифозат.
• Dow Chemical: Осъдена е за замърсяване на околната среда с DDT, инсектицид, забранен в много страни.
• Syngenta: Осъдена е за неправомерно рекламиране на Atrazine, хербицид, свързан с проблеми с репродуктивната система

Детайли за съдебните дела, свързани с Monsanto, Dow Chemical и Syngenta:

1. Monsanto и Roundup:

• Година: 2018
• Съд: Окръжен съд в Калифорния, САЩ
• Обвинение: Фалшифициране на данни за безопасността на Roundup, хербицид, съдържащ глифозат.
• Присъда: Monsanto е осъдена да плати 289 милиона долара на двойка, чийто рак се е развил след употребата на Roundup.
• Обосновка: Съдът е установил, че Monsanto е знаела за потенциалните опасности от Roundup, но е скрила информацията от регулаторните органи и обществеността.

Bayer и 8000 искове за глифозат:

• Година: 2023
• Съд: Съдилища в САЩ
• Обвинение: Вредни последици от глифозат, съдържащ се в хербицида Roundup, произвеждан от Bayer.
• Присъда: Bayer е изправена пред над 8000 искове от хора, които твърдят, че са развили рак след употребата на Roundup.
• Състояние: Делата са в ход.

2. Sumitomo Chemical и клопиралид:

• Година: 2019
• Съд: Върховен съд на Япония
• Обвинение: Вредни последици от клопиралид, хербицид, произвеждан от Sumitomo Chemical.
• Присъда: Sumitomo Chemical е осъдена да плати обезщетение на фермери, чиито култури са били повредени от клопиралид.
• Обосновка: Съдът е установил, че Sumitomo Chemical не е предупредила фермерите за потенциалните рискове от клопиралид.

3. ChemChina и метавидоз:

• Година: 2018
• Съд: Върховен съд на Китай
• Обвинение: Вредни последици от метавидоз, инсектицид, произвеждан от ChemChina.
• Присъда: ChemChina е осъдена да плати обезщетение на фермери, чиито култури са били повредени от метавидоз.
• Обосновка: Съдът е установил, че ChemChina не е спазила регулаторните изисквания за производството на метавидоз.

4. Corteva Agriscience и хлорпирифос:

• Година: 2021
• Съд: Федерален съд в САЩ
• Обвинение: Вредни последици от хлорпирифос, инсектицид, произвеждан от Corteva Agriscience.
• Присъда: Corteva Agriscience е осъдена да плати 625 милиона долара за щети, причинени от хлорпирифос.
• Обосновка: Съдът е установил, че Corteva Agriscience е знаела за потенциалните опасности от хлорпирифос, но не е предприела мерки за предупреждение на потребителите.

2. Dow Chemical и DDT:

• Година: 1984
• Съд: Върховен съд на САЩ
• Обвинение: Замърсяване на околната среда с DDT, инсектицид, забранен в много страни.
• Присъда: Dow Chemical е осъдена да плати 6 милиона долара за щети, причинени от DDT.
• Обосновка: Съдът е установил, че Dow Chemical е знаела за вредните последици от DDT, но не е предприела мерки за предотвратяване на замърсяването.

3. Syngenta и Atrazine:

• Година: 2017
• Съд: Федерална търговска комисия на САЩ (FTC)
• Обвинение: Неправомерно рекламиране на Atrazine, хербицид, свързан с проблеми с репродуктивната система.
• Присъда: Syngenta е осъдена да плати 10 милиона долара и е забранено да прави неверни или подвеждащи твърдения за Atrazine.
• Обосновка: FTC е установила, че Syngenta е рекламирала Atrazine като безопасен за деца и домашни любимци, въпреки че е знаела за потенциалните му рискове.

Код за намиране на статията