GrenLight

Какво означава ГМО семена и Хибриди? Патенти на Семената? Кой и защо създава нови сортове?

Създаването на ГМО (генетично модифицирани) семена е сложен процес, който включва няколко стъпки:

1. Избор на целевия ген:

Първата стъпка е да се избере генът, който ще се вкара в растението. Този ген обикновено кодира за желана характеристика, като например устойчивост на хербициди, вредители или болести.

2. Изолиране на гена:

След като се избере целевият ген, той трябва да се изолира от ДНК на донорен организъм. Това може да бъде растение, животно или дори микроорганизъм.

3. Вкарване на гена в растителна клетка:

Има няколко метода за вкарване на гена в растителна клетка. Най-често използваните методи са:

  • Трансформация с Agrobacterium: Тази бактерия може естествено да прехвърля ДНК в растителни клетки.
  • Бомбардиране с ДНК: ДНК се изстрелва в растителни клетки с помощта на генна пушка.
  • Електропорация: ДНК се въвежда в растителни клетки с помощта на електрически ток.

4. Избор на трансформирани клетки:

След вкарването на гена в растителни клетки, те се култивират в селективна среда, която позволява да се идентифицират само трансформираните клетки.

5. Регенериране на растения:

Трансформираните клетки се използват за регенериране на цели растения. Тези растения ще носят в ДНК си целевия ген и ще изразяват желаната характеристика.

6. Тестване и оценка:

Преди да бъдат пуснати на пазара, ГМО растенията преминават през строги тестове, за да се гарантира, че са безопасни за хора и околна среда.

ГМО семена са създадени чрез лабораторни техники, при които в ДНК на растението се вкарват нови гени от други организми. Тези гени могат да дадат на растението желани характеристики, като например устойчивост на вредители, хербициди или болести.

Съществуват няколко основни методи за създаване на ГМО (генетично модифицирани) семена:

1. Трансформация с Agrobacterium:

  • Тази бактерия може естествено да прехвърля ДНК в растителни клетки.
  • Използва се за вкарване на гени в различни видове растения.
  • Сравнително проста и евтина техника.

2. Бомбардиране с ДНК:

  • ДНК се изстрелва в растителни клетки с помощта на генна пушка.
  • Подходяща за вкарване на гени в растения, които не са податливи на трансформация с Agrobacterium.
  • По-сложна и скъпа техника от трансформацията с Agrobacterium.

3. Електропорация:

  • ДНК се въвежда в растителни клетки с помощта на електрически ток.
  • Използва се за вкарване на гени в клетки, които са трудни за трансформиране с други методи.
  • Сравнително нова техника, все още не е широко използвана.

4. CRISPR:

  • CRISPR е система за редактиране на гени, която позволява прецизно модифициране на ДНК на растенията.
  • По-нова техника, която става все по-популярна.
  • Потенциално по-ефективна и безопасна от традиционните методи за ГМО.
  • Използване на антибиотична резистентност: Някои ранни ГМО семена са били разработени с помощта на маркери за антибиотична резистентност. Това е довело до опасения, че тези гени могат да се прехвърлят на бактерии, което ги прави устойчиви на антибиотици.
  • Контаминация на не-ГМО култури: Случаи на кръстосано опрашване между ГМО и не-ГМО култури са довели до замърсяване на не-ГМО хранителни продукти с ГМО материали.
  • Липса на прозрачност: Някои компании са били критикувани за липсата на прозрачност относно своите ГМО продукти и за това, че не са предоставили достатъчно информация за потенциалните рискове.

То 10 скандала свързани с ГМО семената по света

1. Скандалът с Monsanto и рапицата в Канада:

През 1998 г. канадски фермер е осъден за нарушаване на патент, след като е използвал ГМО рапица, замърсена с полен от поле на Monsanto. Този случай повдигна въпроси за собствеността върху интелектуалната собственост, правата на фермерите и етичността на патентирането на живи организми.

2. Скандалът с ориза Златно зърно:

Златното зърно е сорт ориз, генетично модифициран да произвежда бета-каротин, прекурсор на витамин А. Разработен е с цел да се бори с дефицита на витамин А в развиващите се страни.

Въпреки това, след пускането му на пазара през 2000 г., Златното зърно е обект на критики от страна на активисти и учени, които изразяват загриженост за неговата безопасност, ефикасност и потенциални негативни последици за местното земеделие.

3. Скандалът с Agrobacterium (2005 г.):

Открити са ГМО бактерии в дива природа в САЩ, което поражда опасения за потенциалното замърсяване на околната среда.

4. Скандалът с памука Bt в Индия (2010 г.):

Фермери в Индия се самоубиват, след като са задлъжнели поради неуспешни ГМО памучни култури.

5. Скандалът с царевицата MON 810 в Европа (2011 г.):

Европейският съюз забранява MON 810, ГМО царевица, след години на противоречия относно нейната безопасност.

6. Скандалът с Monsanto и Roundup (2017 г.):

Глифозат, хербицид, използван с ГМО култури на Monsanto, е обявен за вероятно канцероген от Световната здравна организация.

7. Скандалът с CRISPR в Китай (2018 г.):

Китайски учен е осъден за редактиране на ДНК на човешки ембриони с CRISPR, което поражда етични опасения.

8. Скандалът с ГМО сьомгата в САЩ (2019 г.):

FDA одобрява AquaAdvantage, ГМО сьомга, но е обект на критики от страна на природозащитници и потребители.

9. Скандалът с ГМО пшеницата в Австралия (2020 г.):

ГМО пшеница е открита в Австралия без одобрение, което поражда опасения за замърсяване на хранителната верига.

10. Скандалът с ГМО ориза в Китай (2021 г.):

Китайски учени са обвинени в фалшифициране на данни за безопасността на ГМО ориз.

Оризът, наречен SH6, е генетично модифициран да бъде устойчив на хербицида glufosinate. Професор Дай Лун е публикувал изследване, което показва, че SH6 е безопасен за консумация от хора. Въпреки това, по-късно е разкрито, че данните в изследването са били манипулирани.

Това разкритие е довело до:

Разследване от китайските власти: Разследването е установило, че професор Дай Лун и неговата екип са фалшифицирали данни и са нарушили правилата за научна почтеност.
Отмяна на одобрението за SH6: Одобрението за SH6 за отглеждане и консумация в Китай е отменено.
Скандал в китайската научна общност: Скандалът е разтърсил доверието в китайската научна общност и е повдигнал въпроси за етиката на научните изследвания.
Скандалът с ГМО ориза в Китай е важен пример за:

Необходимостта от строги проверки на научните изследвания: Важно е да има строги проверки, за да се гарантира, че научните данни са надеждни и достоверни.
Значението на етиката в науката: Учените трябва да се придържат към високи етични стандарти и да избягват фалшифициране на данни или други нечестни практики.
Рисковете от ГМО: Скандалът повдига въпроси за потенциалните рискове от ГМО и за необходимостта от предпазливост при тяхното разработване и пускане на пазара.

 

Хибридните семена се получават чрез кръстосване на два различни сорта растения от един и същи вид.

Не могат да се размножават от получените растения, т.е. семената им не са подходящи за повторно засяване.

Съществуват етични и екологични проблеми около използването на хибридни семена, като например зависимостта от големите семенарски компании и потенциалното намаляване на биоразнообразието.

 

Директни сортове

Директните сортове са “стари” сортове зеленчуци, които се отглеждат и предават от ръка на ръка през поколенията в  даден географски регион. Те се опрашват свободно, т.е. опрашват се от различни насекоми или от вятъра, но без човешка намеса. Остава неуточнен момента за дефинирането на  “стар” като период. Но това определено са сортове, които са над 40-50 години и отпреди Втората Световна война. Най – важната и отличителна черта на директните сортове е способността им да запазват характеристиките си от поколение на поколение без изменения. Директният сорт се приема като сорт с добри и отчетливи вкусови качества. При директните сортове реколтата е разнородна – от едри до дребни плодове, от кръгли до продълговати.

Към 2024 г. компанията, която притежава най-много патенти на семена в света, е Monsanto.

Monsanto е американска мултинационална корпорация, специализирана в производството на генетично модифицирани семена, хербициди и други селскостопански продукти.

Според данни на Seed Industry Guide, Monsanto притежава над 35 000 патента на семена по целия свят.

Тези патенти обхващат широк спектър от технологии, включително:

  • Генетично модифицирани организми (ГМО): Monsanto е лидер в разработването и продажбата на ГМО семена. Техните патенти покриват ГМО версии на култури като царевица, памук, соя и рапица.
  • Хербициди: Monsanto е известен и с хербицида Roundup. Те притежават патенти за Roundup, както и за други хербициди.
  • Трайност на семената: Някои семена на Monsanto са генетично модифицирани да бъдат устойчиви на определени хербициди. Monsanto притежава патенти за тази технология.

Важно е да се отбележи, че Monsanto не е единствената компания, която притежава патенти на семена.

Други компании с голям брой патенти на семена включват:

  • Syngenta: Швейцарска компания, специализирана в производството на семена и пестициди.
  • BASF: Немска химическа компания, която произвежда и семена.
  • DowDuPont: Американска компания, която произвежда семена, хербициди и други селскостопански продукти.
  • Bayer: Немска фармацевтична и химическа компания, която притежава и семена.

Хибридни сортове

Хибридите НЕ са ГМО ( Генно-модифицирани сортовe).

Подбирането на родителски сортове с ценни и контрастни качества с висока комбинативна способност се получават хибридни сортове, които съчетават в себе си най-важните стопански качества, които е трудно и невъзможно да се съчетаят в един директен сорт. В резултат на сложни взаимодействия хибридните сортове се отличават с много висока жизненост, дружнозрелост и добивност, по-добра приспособимост към променящите се условия на средата и не на последно място по-добра устойчивост на болести.

Хибридните сортове се създават когато селекционери умишлено кръстосват два различни сорта семена с цел да създадат нов хибрид, който да съдържа най-добрите характеристики от всяко родителско растение. Кръстосаното опрашване е натурален процес, който се случва и в природата между членове на едно и също семейство растения.

В изкуственото кръстосване, опрашването е строго контролирано, за да се кръстосат точно определени растения и да се постигнат желаните характеристики на новото поколение, като по-голям размер и по-добра издържливост на болести.

Разработването на един хибрид обикновено отнема години, но пък резултатите си заслужават: издържливост, ранна зрялост, по-висок добив, подобрени вкусови качества, повишена издържливост на болести и др.

Известно е, че хетерозисните семена се използват еднократно. От получените плодове не могат да се вземат семена за следващата сеитба, защото от тях се получават разнообразни форми включващи родителските сортове. Тъй като производството на хибридни семена е по-сложно, тяхната цена е по-висока, но това е един разход, който се отплаща многократно.

Характерно за хетерозисните (хибридните) сортове е, че те се отличават с много изравнена продукция с висока пазарна стойност. Често в тях са включени гени, които подобряват качествата на плодовете напр. – доматите са без зелен пръстен около дръжката, без ребристост и с хубави гладки плодове и др.

 

 Генно-модифицирани сортове

На първо място трябва да уточним, че АгроГрадина.БГ е категорично против ГМО и не продава такъв тип семена. Съветваме и призоваваме да не използвате семена с неясен произход. Всички семена предлагани от нас са минали през проверка, контрол и сертификация от ИАСАС (Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол).

ГМО или генетично модифицираните организми са растения, животни или микроорганизми, чийто генетичен състав е модифициран в лаборатория, чрез генно инженерство или трансгенна технология. При процеса гени от ДНК от един вид се извличат и изкуствено се инжектират в гените на друго растение или животно. Чуждите гени могат да са от бактерии, вируси, насекоми, животни или дори хора. Тъй като това включва трансфер на гени, ГМО са известни още като „трансгенни” организми. Чрез генното инженерство се създават комбинации от растителни, животински, бактериални и вирусни гени, които не се срещат в природата или не могат да произлязат чрез традиционните методи на кръстосване.

 

атентите за семена се издават от патентни ведомства в отделните държави или региони.

В България патентните ведомства, отговорни за издаването на патенти за семена, са:

За да получи патент за семена, изобретателят трябва да подаде заявка в патентното ведомство.

Заявката трябва да съдържа подробна информация за изобретението, включително описание на семето, неговите характеристики и как се е получено.

Патентното ведомство ще разгледа заявката и ще реши дали да издаде патент.

Ако се издаде патент, изобретателят ще има изключителни права върху изобретението за определен период от време.

Важно е да се отбележи, че не всички семена могат да бъдат патентовани.

Патенти могат да се издават само за нови и изобретателни семена.

1. Скандалът с “Златния ориз”:

  • 2000 г.: Syngenta, швейцарска компания за семена, патентова “Златния ориз”, хибридна оризова култура, генетично модифицирана да произвежда бета-каротин, прекурсор на витамин А.
  • Проблем: Целта е била да се бори с дефицита на витамин А, който причинява слепота и смърт при деца в развиващите се страни.
  • Критики: Висока цена, етични съображения, опасения за биоразнообразието, липса на приемане от фермерите.

2. Скандалът с Monsanto и памука Bt:

  • 1996 г.: Monsanto патентова памука Bt, генетично модифициран да произвежда собствен инсектицид.
  • Успех: Намалява използването на инсектициди, увеличава добивите.
  • Проблеми: Зависимост на фермерите от Monsanto, замърсяване на околната среда, съдебни спорове.

3. Скандалът с “Терминатор”:

  • 1998 г.: Д-р Дейвид Сузман, американски ботаник, предлага технология “Терминатор”, която би направила семената на хибридните култури стерилни след първата реколта.
  • Цел: Да се предотврати неоторизираното размножаване на хибридните семена и да се защитят патентите на компаниите за семена.
  • Протести: Етични съображения, опасения за хранителната сигурност, заплаха за биоразнообразието.

4. Скандалът с “Севен-Ъп” и бонбона Skittles:

  • 2013 г.: Компанията Mars, собственик на Skittles, е обвинена в използване на генетично модифицирани организми (ГМО) в бонбоните си, без да ги етикетира правилно.
  • Последици: Съдебни дела, обществено възмущение, промяна на етикетите на Skittles.

Код за намиране на статията

Вашият коментар