Независим Фестивал на Семената

"Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте..."

Хубавите сладки български домати са плод (не зеленчук!) на дългогодишна селекция, но за да се запазят сортовете, които всички харесваме, важно е да не се смесват с други. Поколенията на хибридните сортове се различават по качество и впоследствие не дават реколта, каквото бихме искали, затова всяка година трябва да се купуват нови семена.

От друга страна, "директните" сортове са постоянни, с неизменни качества. Това позволява семената им да се ползват години наред. Именно с цел да се запазят директните сортове от типични български зеленчуци и плодове, група ентусиасти организират за пета поредна година фестивал "За свободна размяна на семена, разсади и фиданки".

"Независимият свободен фестивал на семената и фиданките" се провежда всяка година в края на месец април или в началота на май. Основен организатор са доброволци от цялата страна, както и няколко основни фигури: Николай, Стефчо, Калин, Милена, Адриана, Иринка, Антон и т.н. "Зеленият отбор на България".

Идеята за Фестивала на семената се заражда у Калин, Николай, Здравка, Стефчо след участието им в подобно, но много по-мащабно международно събитие - "Пелити" в Гърция, Паранести.

"За съжаление, обаче, вече има директни български сортове, които са изчезнали и са в списъка на международното движение Slow Food."

На фестивалa в Елин Пелин идват хора от цяла България. Повечето носят семена, които раздават безплатно и съответно си взимат каквото им е нужно. Освен традиционните домати, краставици, чушки, боб, тиква кестенка, люти чушлета има и много интересни попадения като циклантерата. "Тя е от семейството на тиквите, натурализирана от Южна Америка и е подходяща да се засади на всякакви места, включително и в планината", казва Калин Христов. Плодът й е дълъг като краставичка и е много вкусен, а същевременно е красива за декорация и се увива като плет по оградите. Циклантерата оцелява чак до първия сняг и се сее сега през април по две семки, за да се опрашват двете растения. Ще има и семена от рядката черна царевица от село Лесново – носи я дядо Саве, който пази сорта от баща си и дядо си.

"Другите цели на фестивала са: да създадем общество от пазители на стари и ценни сортове от зеленчуци и плодове и да създадем независима "банка за семена", в която да се включат хора от цялата страна", казва Калин. Въпросните пазители е хубаво да имат земя, където могат да отделят продукцията от директните сортове, за да не се смесва и опрашва с други недоказани по произход. Също така от Зеления отбор биха искали да създадат глобална независима описателна система за всеки сорт зеленчуци и плодове с характеристика и особености - предимства, защита и подробно описание на вкусово-качествени показатели.
"Всеобща заблуда е, че възрастните хора по селата пазят техни семена, много голяма част от тях отдавна купуват от готовите, защото струват само стотинки, но не осъзнават, че така влизат в една спирала на вечна зависимост. Тези, които се продават по магазините, са внос от Холандия, Германия и Испания", казва Калин Христов.
И тази година на фестивала ще има различни уъркшопове по земеделие, лекции за билки и садене, концерти, прожекции на филми, както и безплатен обяд с отгледан от участниците боб и ориз. Ако някой иска да спи на място, единствената възможност е палатков лагер. Входът е свободен и всеки посетител може да вземе пликчета със семена – "би било прекрасно на следващата година ни даде обратна връзка и дори да се завърне с разсади."